Отговор на лингвистичните, историческите и богословските грешки на кардинал Рош
Грешен превод
Шоу отбелязва, че английската версия на документа на кардинал Рош е лош превод на италианския:
"Италианската дума sintonia, която означава "хармония", е преведена като "синтония" (параграф 4). Учудващо е, че английски кардинал е пропуснал този гаф, и това навежда на мисълта, че той не е писал документа лично."
Трикратният аргумент на кардинал Рош
След това Шоу обобщава тройния аргумент на кардинал Рош:
- че католическата литургия винаги се е променяла чрез непрекъснат процес на органична реформа;
- че Ватикан II е наложил литургична реформа;
- и че литургичното единство е от съществено значение за единството на Църквата.
Последното твърдение е илюстрирано с цитати, взети от няколко папи.
Законосъобразно разнообразие на обредите
Шоу отбелязва, че позоваването на "литургичното единство" е непоследователно и исторически подвеждащо.
Той твърди, че Църквата отдавна е приела литургичното разнообразие, без това да вреди на единството: "Какво да кажем за различните западни обреди, реформирани след Втория Ватикански събор, като амброзианския, картузианския и моцарабския обред? Какво да кажем за по-новите литургични форми, като например Ординарната употреба, Конгоанския обред и новата употреба, одобрена едва през 2024 г. за използване от група коренни жители в една-единствена епархия в Мексико?"
Ако те не подкопават единството, добавя Шоу, не се предлага обяснение защо традиционната меса по уникален начин го прави.
Ватикан II се използва неправилно
Освен това Шоу добавя, че Ватикан II изрично е потвърдил легитимното разнообразие на обредите.
Съборът насърчи Източните църкви да възстановят собствените си традиции и отхвърли твърдата унификация на Запад.
Павел VI се използва неправилно
След това Шоу оспорва използването на фразата на папа Павел VI за "една и съща молитва", като твърди, че тя е била неправилно преведена и извадена от контекста.
Преводът на Апостолическата конституция на уебсайта на Ватикана дава по-точното "една единствена молитва" (una eademque cunctorum precatio).
Тъй като латинският език е бил защитаван от някои като гаранция за единство, папа Павел изтъква, че въпреки различните езици, които занапред ще се използват, Месата си остава Меса: тя е една уникална молитва, която обединява Църквата въпреки литургичното разнообразие. Всъщност той казва точно обратното на това, което е представено като негово в цитата на папа Франциск.
Преразглеждане на историческите прецеденти
Шоу оспорва и историческите паралели с френско-германските реформи или с Тридентския събор, използвани от кардинал Рош за обосноваване на реформите след Втория Ватикански събор.
До Novus Ordo никога не е имало "цялостно пренаписване на литургичните текстове": "Вместо това при тези "реформи" текстовете, намиращи се в един стар мисал, са получили приоритет пред версиите, намиращи се в други мисали, които са били считани за по-малко надеждни".
Ватикан II предупреждава срещу ненужните нововъведения
Накрая Шоу твърди, че позоваването на авторитета на Втория ватикански събор е недостатъчно, тъй като Съборът не е разпоредил много от промените, въведени по-късно, а в някои случаи изрично е предупредил срещу ненужните нововъведения, включително изоставянето на латинския език.
Заключението му е, че аргументът на кардинал Рош избягва да се занимава със съществени критики и вместо това разчита на опростен исторически разказ, за да оправдае потискането на традиционната меса, надявайки се, че той ще остане неоспорен от онези кардинали - "вероятно голямото мнозинство" - които не са запознати с историята на литургията.
Изображение: © Mazur/cbcew.org.uk, CC BY-NC-ND, Превод на AI